Бизнес на втората миля.

Матей 5:41

Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

В Проповедта на планината Исус издига нови, по-високи стандарти на морал и поведение. В цитирания по-горе стих той говори за един обичай, който войниците от римската империя прилагали по това време. Те имали право да поискат от всеки човек от поробения от тях от народ да носи багажа им за една миля. Това в днешни дни се превръща в нарицателно за отношението, което трябва да имаме като Христови ученици, като винаги се стремим да дадем повече от това, което се очаква от нас. Но как можем да приложим този принцип и в бизнеса си?

Всеки бизнес се стреми да даде на своите клиенти продукта или услугата, които предлага на достатъчно добро ниво, за да останат клиентите доволни, и да са убедени, че са получили точно това, за което са платили. Но какво ще стане, ако се стремим винаги да даваме повече от това, за което нашите клиенти плащат? Дали това ще ощети нашия бизнес или напротив? Бог очаква от нас да работим с дух на отличие. Да даваме винаги най-доброто от себе си. Да работим като за Господа. Когато даваме на нашите клиенти нещо, за което те не са платили, те може да се запитат защо го правим, къде е уловката. И когато разберат, че няма уловка, те ще видят нашето желание, да им покажем, че ни е грижа за тях.

С други думи първата миля е да удовлетворим клиента, а втората миля е дадем внимание и уважение на човека. 

Взаимоотношенията, които градим с хората около нас, може да са мотивирани от изгода или взаимна полза. Това е първата миля. Но може да са мотивирани и от желание да им покажем любовта, изляна в сърцата ни от Бог. Това е втората миля.

На пръв поглед изглежда, че втората миля си е чист разход, и не носи възвръщаемост. Но тя просто ни позиционира на съвсем друга писта в надпреварата. Пистата на бизнесите на втората миля е доста по-празна от тази на първата миля. 

Има една специална категория клиенти, на които щом веднъж им спечелиш доверието, са верни, лоялни и са готови да платят и за първата миля, и за втората (която на практика не са поръчвали).

Сигурен съм, че можете да изредите поне 2-3 бизнеса, на които сте клиенти, за които чакате ред и плащате повече, докато подобни бизнеси страдат от липса на клиенти, макар да работят по-евтино.

Ключът е да сме фокусирани на човека, а не на портфейла му. Да се стремим да изграждаме взаимоотношения с хората и да им показваме практично колко много Бог ги обича. Но също да ценим труда си подобаващо. Да имаме самочувствие и увереност, че предлагаме нещо добро и качествено. И да му поставим справедлива цена.

Притчи 28:20

Верният човек ще изобилства с благословения,

но който бърза да забогатее, няма да остане ненаказан.